Weisheit 16 | Библия, синодално издание

1 Затова те бяха достойно наказани чрез подобни животни и измъчвани от много чудовища. 2 Вместо такова наказание, Ти правеше добро на Твоя народ: за да им задоволиш прищевките, Ти им приготви за ядене необикновена храна – пъдпъдъци, 3 та ония, измъчвани от глад, зарад гнуснавия вид на напратения гад, да се отказват и от естествената потреба за храна, а тия, претърпели за кратко време оскъдност, да вкусят необикновена храна. 4 Защото върху ония притеснители трябваше да дойде неотвратна оскъдност, а на тия трябваше само да се покаже, как са се мъчили враговете им. 5 И след като ги постигна ужасната зверска ярост и биваха погубвани чрез ухапване от отровни змии, Твоят гняв не отиде докрай. 6 Но те бяха смутени за кратко време, за да се вразумят, като получиха личба за спасение, за да си спомнят заповедта на Твоя закон, 7 защото, който се обръщаше, биваше изцерявай не чрез онова, в каквото вперяше очи, а чрез Тебе, Спасителя на всички. 8 И с това Ти показа на враговете наши, че Ти си, Който избавяш от всяко зло: 9 защото те биваха убивани чрез ухапване от скакалци и мухи, и не се намери лекарство за душите им, понеже бяха заслужили да бъдат мъчени от тях. 10 А на Твоите синове не надделяха и зъбите на отровните змии, защото Твоята милост дойде на помощ и ги изцери. 11 Макар и да бяха ухапвани, за да им се напомнят Твоите думи, те скоро биваха изцерявани, та, като паднат в дълбока забрава, да се не лишат от Твоето благодеяние. 12 Ни билки, ни пластири ги лекуваха, а Твоята всеизцеряваща дума, Господи! 13 Ти имаш власт над живота и над смъртта и сваляш до портите адови и пак въздигаш. 14 Човек по своята злоба убива, ала не може да върне излезлия дух и не може да повика взетата душа. 15 А от Твоята ръка не може да се избегне, 16 защото нечестивците, отрекли се да Те познаят, са наказани със силата на Твоята мишца, бидейки преследвани с необикновени дъждове, градушки и неотвратни бури и изтребвани с огън. 17 Ала най-чудно беше това, че огънят показваше по-силно действие всред вода всегасеща, защото самият свят е поборник за праведните. 18 Понякога пламъкът преставаше, за да не изгори животните, напратени върху нечестивците, та тия, като видят това, да познаят, че ги преследва съд Божий. 19 А понякога и сред водата пареше по-силно от огън, за да изтреби произведенията на неправедната земя. 20 Вместо това Ти храни Твоя народ с ангелска храна и, без да се трудят, прати им от небето готов хляб, който имаше всякакви приятности всекиму по вкуса. 21 Защото свойството на Твоята храна показваше любовта Ти към децата и, за да задоволи желанието на който яде, изменяваше се според вкуса на всекиго. 22 А снегът и ледът издържаха огъня и не се топяха, за да познаят, че огънят, който гори в градушка и блещи в дъжд, изтребяше плодовете на техните врагове. 23 Ала същият огън, за да се нахранят праведните, губеше силата си. 24 Защото тварите, служейки на Тебе, Твореца, усърдствуват за наказание на нечестивците и утихват за доброто на вярващите в Тебе. 25 Затова и тогава те, изменяйки се във всичко, покоряваха се на Твоята всички хранеща благодат – по желание на нуждаещите се, 26 та Твоите синове, които си обикнал, Господи, да познаят, че не изобилието на плодовете храни човека, а Твоето слово запазва вярващите в Тебе. 27 Защото онова, що се не поврежда от огън, щом се нагрееше от слаби слънчеви лъчи, веднага се разтапяше, 28 за да бъде известно, че трябва да изпреваряме слънцето с благодарство към Тебе, и обръщайки се към изтока на светлината, Тебе да се кланяме. 29 Защото надеждата на неблагодарника ще се разтопи като зимен скреж и ще се излее като непотребна вода.