Weisheit 14 | Библия, синодално издание

Weisheit 14 | Библия, синодално издание
1 Още: друг някой готвейки се да плува и преплува свирепи вълни, призовава на помощ дърво по-слабо и от кораба, който го носи; 2 защото стремеж към печалба е измислил кораба, а художник изкусно го е направил, 3 обаче кораба у правя Твоят промисъл, Отче, понеже Ти си дал и пътя по море и безопасната пътека по вълните, 4 показвайки, че Ти можеш от всичко да избавяш, макар да тръгне някой по море и без опитност. 5 Ти искаш да не бъдат напразно делата на Твоята премъдрост; затова людете поверяват живота си на най-малко дърво и се избавят, минавайки с ладия по вълните. 6 Защото и в начало, когато бяха погубвани гордите исполини, надеждата на света, насочвана от Твоя ръка, като прибягна към кораба, остави на света семе за род. 7 Благословено е дървото, чрез което правда се върши! 8 А това ръкотворно е проклето, и то, и оня, който го е направил, – задето го е направил; и това тленно е наречено бог. 9 Защото еднакво са омразни Богу – и нечестивецът, и нечестието му; 10 и направеното заедно с оногова, който го е направил, ще бъде наказано. 11 Затова и за езическите идоли ще има съд; понеже те станаха гнусота между Божиите създания, съблазън за човешките души и мрежи за нозете на неразумните. 12 Защото измислията на идоли е начало на блуд, и изнамирането им – разтление на живота. 13 Изпървом не ги е имало, па и няма да ги има довека. 14 Те дойдоха в света по човеческо пустославие, затова им е отсъден близък край. 15 Баща, измъчван от тежка скръб за безвреме умрял син, след като му направил образ като на вече мъртъв човек, почнал отпосле да го почита за бог и на подчинените си предал тайнства и жертвоприношения. 16 После, затвърдилият се с време тоя нечестив обичай бил пазен като закон, и по заповед на властниците изваяното било почитано за божество. 17 Когото пък людете не могли да почитат лично поради далечното му жителство, те изображавали неговото отдалечено лице: правили видим образ на почитания цар, та с това усърдие да поласкаят отсъствуващия като присъствуващ. 18 А за усилване почитта и от страна на ония, които го не познават, спомагало залягането на художника, 19 понеже той, от желание, може би, да угоди на властника, потрудил се чрез изкуството да направи подобието по-хубаво; 20 а народът, увлечен от хубостта на изработката, признал сега за божество оногова, който малко преди това е бил почитан като човек. 21 И това биваше съблазън за людете, понеже те, покорявайки се било на злочестие, било на тиранство, придавали на камъни и дървета несъобщимото Име. 22 Отпосле не им стигаше да се заблуждават в познанието за Бога, но живеейки в голяма невежествена борба, наричат това голямо зло – мир. 23 Извършвайки било детеубийствени жертви, било скришни тайнства, било заети от чужди обичаи бесни гощавки, 24 те не пазят ни живот, ни чисти бракове, но един другиго или коварно убиват, или с прелюбодейство оскърбяват. 25 А всички тях без разлика обладава кръвнина и убийство, грабеж и коварство, разтление, вероломство, бунт, клетвопрестъпност, разграбване имоти, 26 забравяне благодарност, омърсяване души, извращаване на половете, безчинство в браковете, прелюбодейство и безпътност. 27 Служенето на идоли, недостойни да се именуват, е начало и причина, и край на всяко зло, 28 понеже служещите им или във веселбите си беснуват, или пророчествуват лъжа, или живеят беззаконно, или бързо нарушават клетва. 29 Надявайки се на бездушни идоли, те не мислят, че ще бъдат наказани, задето несправедливо се кълнат. 30 Но за едното и за другото ще дойде върху им осъда – и задето са мислили нечестиво за Бога, обръщайки се към идолите, и задето са се лъжовно клели, коварно презирайки светото. 31 Защото не силата на ония, в които се кълнат, а съдът над съгрешилите следва винаги подир престъплението на неправедните.