Weisheit 11 | Библия, синодално издание

1 Тя уреди работите им чрез ръката на светия пророк; 2 те минаха през необитаема пустиня и поставиха шатри на непроходни места; 3 опълчиха се против неприятели и отмъстиха на врагове; 4 замъчи ги жажда, и те повикаха към Тебе, и дадена им бе вода от стръмна скала и утоление на жаждата – от твърд камък. 5 Защото, с каквото бяха наказани враговете им, 6 с такова те, намирайки се в нужда, бидоха облагодетелствувани: 7 вместо извор на постоянно течаща река, размътена с воняща кръв, 8 за изобличение на детеубийствената им заповед, Ти неочаквано им даде обилна вода, 9 като показа тогава чрез жаждата, как Ти бе наказал противниците им. 10 Защото, когато бяха изпитвани, ако и да се подлагаха на милостиво вразумение, тогава познаха, как са се мъчили съдените в гняв нечестивци; 11 защото тях Ти изпитваше като баща, поучавайки, а ония – като гневен цар, осъждайки измъчи. 12 И които не бяха там, и които бяха, еднакво пострадаха: 13 тях постигна двойна скръб и охкане от спомена за миналото. 14 Те, когато чуха, че чрез техните наказания ония бидоха облагодетелствувани, познаха Господа. 15 От Когото преди, като от отхвърлен, се отрекоха с хули, Томува подир събитията се чудеха, след като претърпяха нееднаква с праведните жажда. 16 А за неразумните помисли на тяхната неправда, по които в заблуда служеха на безсловесни влечуги и презрени чудовища, Ти за наказание напрати върху им множество безсловесни животни, 17 за да познаят, че с каквото някой съгрешава, с такова бива и наказван. 18 Не беше невъзможно за всемощната Ти ръка, която създаде тоя свят от безобразно вещество, да напратиш върху им множество мечки и свирепи лъвове, 19 или неизвестни новосъздадени люти зверове, или дишащи огнен дъх, или изхвърлящи кълба дим, или изпускащи из очи ужасни искри, 20 които не само че би могли с повреди да ги изтребят, но по ужасен начин да ги погубят. 21 Па и без това те можеха да погинат с едно духване, преследвани с правосъдие и разпилявани с духа на Твоята сила; но Ти си наредил всичко с мяра, брой и тегло. 22 Защото голяма сила винаги е присъща Тебе, и кой ще се опълчи против силата на Твоята мишца? 23 Цял свят е пред Тебе като залюлени къпони, или като капка утринна роса, що пада на земята. 24 Ти всички милуваш, защото всичко можеш, и заглаждаш човешките грехове заради покаяние. 25 Ти обичаш всичко съществуващо и се не гнусиш от нищо, което си сътворил, понеже не щеше да създадеш нещо, ако би го мразил. 26 И как можеше да пребъдва нещо, ако Ти не искаше? Или как би се запазило това, що не е повикано от Тебе? 27 Но Ти всичко щадиш, защото всичко е Твое, душелюбивий Господи!