Klagelieder 4 | Библия, синодално издание

1 Как е потъмняло златото, изменило се е най-доброто злато! камъните от светилището са разхвърляни по всички кръстопътища. 2 Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато, как са те сравнени с глинени съдове, изделие на грънчарска ръка! 3 Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня; 4 езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава. 5 Тия, които са сладкиши яли, гинат по улици; отхранените на багреница в смет се валят. 6 Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ надминава наказанието за греховете на Содом: оня биде сринат мигновено, и ръце човешки не са се допирали до него. 7 Князете и бяха в нея по чисти от сняг, по-бели от мляко; те бяха телесно по-хубави от корал, видът им бе като сапфир; 8 а сега лицето им е по-тъмно от всичко черно, не ги узнават на улиците; кожата им прилепна о костите им, стана суха като дърво. 9 Убиваните от меч са по-честити от ония, които глад убива, защото тия чезнат, поразявани от липса на полски плодове. 10 Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ. 11 Господ изпълни гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който погълна основите му. 12 Царете земни и всички живеещи по вселената не вярваха, че врагът и неприятелят е влязъл в портите иерусалимски. 13 Всичко това е поради греховете на лъжепророците му, поради беззаконията на свещениците му, които посред него проливаха кръвта на праведници; 14 скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се с кръв, тъй че не беше възможно да се допреш до одеждите им. 15 „Отстранете се, нечисти!“ викаха им; „отстранете се, отстранете се, не се допирайте“; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: „тях няма да ги има вече!“ 16 Лицето на Господа ги разсея; Той няма вече милостно да ги погледне, защото те не уважават лицето на свещеници, към старци милост нямат. 17 Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси. 18 А те дебнеха стъпките ни, за да не можем да ходим по нашите улици; краят ни наближи, нашите дни се изпълниха; краят ни дойде. 19 Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята. 20 Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите. 21 Радвай се и весели се, дъще Едомова, обитателко на земя Уц! И до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш. 22 Дъще Сионова! наказанието за твоето беззаконие се свърши; Той няма вече да те изгонва; но беззаконието ти, дъще Едомова, Той ще накаже и ще разкрие твоите грехове.