Klagelieder 3 | Библия, синодално издание

1 Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв; 2 Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина. 3 Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си. 4 Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми; 5 загради ме и обиколи с горчила и теглила; 6 тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна, 7 обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми 8 и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми; 9 с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми; 10 Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място; 11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи; 12 изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите; 13 устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си. 14 Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен. 15 Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои; 16 разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри. 17 И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване 18 и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа. 19 Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката. 20 Крепко помни това моята душа и отпада в мен. 21 Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование: 22 по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало: 23 то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност! 24 Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам. 25 Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси. 26 Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа. 27 Добре е човеку, кога носи иго на младини. 28 Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него. 29 Туря устата си в прах, мислейки: „може би, има още надежда“; 30 подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули, 31 понеже не навеки оставя Господ. 32 Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост. 33 Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки. 34 Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята, 35 кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния, 36 кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види? 37 Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“? 38 Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие? 39 За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си. 40 Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа. 41 Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата; 42 ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади; 43 Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше; 44 Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва; 45 смет и гнусота ни направи Ти сред народите. 46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове. 47 Ужас и яма, опустошение и разорение – това е наш дял. 48 Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ. 49 Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение, 50 докле Господ милостно ме погледне и види от небесата. 51 Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град. 52 Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина; 53 захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни. 54 Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: „загинах“. 55 Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма. 56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач! 57 Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се! 58 Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми. 59 Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми! 60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене; 61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене, 62 речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден. 63 Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях. 64 Отплати им, Господи, според делата на ръцете им; 65 прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им; 66 преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!