Hoheslied 8 | Библия, синодално издание
1О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.2Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.3Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.4Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле и е воля.5Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? – Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.6Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите и са стрели огнени; тя е пламък много силен.7Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.8Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?9Да беше стена, щяхме да съградим върху и дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.10Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.11Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.12Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста – за пазачите на плодовете му.13Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.14Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.