Hoheslied 7 | Библия, синодално издание

1 Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! – Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско? 2 Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник; 3 коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти – купен пшеница, обиколен с кринове; 4 двете твои ненки – като две яренца, сърнински близначета; 5 шията ти – като стълб от слонова кост; очите ти – Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти – ливанска кула, обърната към Дамаск; 6 главата ти на тебе – каго Кармил; и косата на главата ти – като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри. 7 Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност! 8 Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки – на гроздове. 9 Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните и; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри – като мирис от ябълка; 10 устата ти са като най-добро вино. – Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени. 11 Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене. 12 Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата; 13 утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки. 14 Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!