Hoheslied 6 | Библия, синодално издание

1 Х ор. Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе. 2 Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове. 3 Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен – на мене; той пасе между криновете. 4 Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена. 5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват. 6 Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалия, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма; 7 твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови. 8 Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми, 9 но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха: 10 „Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?“ 11 Слязох в ореховата градина да по гледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете? 12 Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.