Hoheslied 4 | Библия, синодално издание

1 Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина; 2 зъбите ти – като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им; 3 устните ти – като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови; 4 шията ти – като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове – все щитове на юнаци; 5 двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове. 6 Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила. 7 Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе! 8 Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини! 9 Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си. 10 О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати. 11 Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско! 12 Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор; 13 твоите разсадници са градина с нарове, най-хубави плодове, кипери с нарди, 14 нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати; 15 ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан. 16 Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите и! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките и плодове.