Hoheslied 3 | Библия, синодално издание

1 Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих. 2 Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих. 3 Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли – попитах ги – оногова, когото обича душата ми? 4 Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си. 5 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле и е воля. 6 Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове? 7 Ето неговият одър – на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци. 8 Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх. 9 Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво; 10 стълбците и е направил от сребро, облегалата и от злато, седалото и от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски. 11 Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.