Hoheslied 2 | Библия, синодално издание

1 Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин! 2 Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите. 3 Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката и обичам да седя, и плодовете и са сладки за гърлото ми. 4 Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов. 5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов. 6 Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща. 7 Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле и е воля. 8 Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите. 9 Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката. 10 Моят възлюбен ми заговори: „стани, моя мила, моя хубавице, излез! 11 Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана; 12 цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни; 13 смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез! 14 Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно. 15 Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали.“ 16 Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък – нему; той пасе между кринове. 17 Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.