Hoheslied 1 | Библия, синодално издание

1 Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино. 2 От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите. 3 Влечи ме, ще се затечем подире ти; – царят ме въведе в чертозите си, – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат! 4 Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси. 5 Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе не запазих. 6 Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари? 7 Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри. 8 Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна! 9 Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия – с огърлиците; 10 ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки. 11 Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си. 12 Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми. 13 Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя. 14 Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови. 15 Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е – зеленина. 16 Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни – кипариси.