Offenbarung 9 | Библия, синодално издание

1 Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде и се ключът от кладенеца на бездната: 2 тя отвори кладенеца на бездната, и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца. 3 И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии. 4 И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си. 5 И им се даде не да ги убиват, а само да ги мъчат пет месеца; и мъките от тях са като мъки от скорпия, кога ужили човека. 6 В ония дни човеците ще търсят смъртта, ала няма да я намерят; ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях. 7 По своя вид скакалците приличаха на коне, стегнати за война; на главите им имаше като че златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки; 8 имаха коси като косите на жени, а зъбите им бяха като на лъвове; 9 имаха брони като брони от желязо; шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война; 10 имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила, и дадена им бе власт да пакостят на човеците пет месеца. 11 За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки – Аполион*. 12 Едното „горко“ мина, ето, след него идат още две „горко“. 13 И шестият Ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, що е пред Бога; 14 гласът говореше на шестия Ангел, у когото беше тръбата: освободи четирите Ангела, вързани при голямата река Ефрат. 15 И бидоха освободени четирите Ангела, които бяха и приготвени за часа и деня, за месеца и годината, за да убият третината от човеците. 16 Броят на конните войски беше двеста милиона; и чух броя им. 17 И тъй, видях конете във видението и ездачите им, облечени в брони огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел. 18 От тия три язви – огъня, дима и жупела, излизащи от устата им, умря третината от човеците; 19 защото тяхната сила беше в устата им, а опашките им – прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха. 20 И останалите човеци, които не загинаха от тия порази, не се и покаяха за делата на ръцете си, та да се не покланят на бесове и на златни, сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; 21 и не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничествата си, нито за блудството си, нито за кражбите си.