Offenbarung 16 | Библия, синодално издание

1 И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий. 2 Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи. 3 Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв, като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря. 4 Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв. 5 След това чух Ангела на водите да казва: праведен си, Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил, 6 понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това. 7 И чух другиго да говори от жертвеника: да, Господи, Боже Вседържителю, истински и праведни са Твоите присъди. 8 Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците. 9 И силна жега опали човеците, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тия порази, и се не покаяха да Му въздадат слава. 10 Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапваха езика си от болка 11 и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си. 12 Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата и, за да се приготви пътят за царете от изгрев-слънце. 13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби: 14 това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя. 15 (Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.) 16 И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон. 17 Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се! 18 И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята. 19 Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му. 20 Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха; 21 едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.