Offenbarung 10 | Библия, синодално издание

1 И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове; 2 в ръката си държеше разгърната книжка; и тури десния си крак на морето, а левия – на земята; 3 и извика с висок глас, както лъв рика, а когато извика, седемте гръма проговориха със своите гласове. 4 И когато седемте гръма проговориха с гласовете си, наканих се да пиша; но чух глас от небето да ми казва: запечатай това, що говориха седемте гръма, и недей го писа. 5 И Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, дигна ръка към небето 6 и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него, – че не ще вече да има време; 7 но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога, както бе благовестил Той на Своите раби – пророците. 8 И гласът, що бях чул от небето, отново заговори с мене и рече: иди и вземи разгърнатата книжка в ръцете на Ангела, който стои на морето и на земята. 9 И отидох при Ангела и му рекох: дай ми книжката. Той ми отвърна: вземи и я изяж; в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. 10 И взех книжката от ръката на Ангела и я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; а когато я изядох, стана ми горчиво в корема. 11 И ми каза: трябва пак да пророкуваш между много народи и племена, езици и царе.