Nehemia 4 | Библия, синодално издание

1 Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите; 2 и думаше пред братята си и пред самарийските военни люде, като казваше: какво правят тия клети иудеи? Нима ще им позволят това? Нима те ще принасят жертви? Нима ще свършат някогаш? Нима ще съживят камъните из купищата прах, и при това обгорени? 3 А до него Товия, амонитец, каза: нека ги зидат; ще мине лисица и ще срине каменните им стени. 4 Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство, 5 не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите. 6 Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината и. И на народа беше присърце да работи. 7 Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха. 8 И сговориха се да идат заедно да воюват против Иерусалим и да го разрушат. 9 А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях. 10 Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената. 11 А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж: ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата. 12 Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат, 13 тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им. 14 Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си. 15 Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа. 16 От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин. 17 Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с друга държаха копие. 18 Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът. 19 И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други; 20 затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас. 21 Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат. 22 Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Иерусалим всички със слугите си, – и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа. 23 И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.