Matthäus 8 | Библия, синодално издание

1 А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ. 2 И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти. 3 Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата. 4 И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство. 5 А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: 6 Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда. 7 Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам. 8 А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее; 9 защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 10 Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 11 И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, 12 а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 13 И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час. 14 Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница, 15 и допря се до ръката и, и огницата я остави; тя стана и им служеше. 16 А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни, 17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите“. 18 И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд. 19 Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш. 20 А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони. 21 Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си. 22 Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци. 23 И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му. 24 И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше. 25 Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме! 26 А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина. 27 А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват? 28 И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. 29 И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? 30 А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. 31 И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. 32 И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. 33 А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. 34 И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.