Matthäus 5 | Библия, синодално издание

1 Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2 И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3 блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4 Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6 Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7 Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10 Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11 Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12 Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. 13 Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. 14 Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. 15 Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. 16 Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. 17 Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. 18 Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19 И тъй, който наруши една от наймалките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно. 20 Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно. 21 Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда“. 22 Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака“*, виновен ще бъде пред синедриона*; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена. 23 И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, 24 остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. 25 Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; 26 истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант*. 27 Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай“. 28 Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29 И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. 30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената. 31 Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека и даде разводно писмо“. 32 Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува. 33 Слушали сте още, че бе казано на древните: „клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си“. 34 Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; 35 ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; 36 ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. 37 Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. 38 Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“. 39 Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40 И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. 41 И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. 42 Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. 43 Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“. 44 Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, 45 за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. 46 Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? 48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.