Matthäus 27 | Библия, синодално издание

1 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; 2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата. 3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, 4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. 5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. 6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. 7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; 8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива; 9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, 10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“ 11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш. 12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше. 13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? 14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много. 15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; 16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава. 17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос? 18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист. 19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. 20 Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби. 21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава. 22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! 23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! 24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. 25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. 26 Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие. 27 След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници 28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; 29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски! 30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. 31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. 32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му. 33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, 34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие. 35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“; 36 и седяха, та Го пазеха там; 37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски. 38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. 39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава 40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! 41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха: 42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; 43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм. 44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него. 45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; 46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? 47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; 49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. 51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; 52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; 53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! 55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха; 56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове. 57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса; 58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото; 59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница 60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си. 61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата 63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; 64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете. 66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.