Matthäus 26 | Библия, синодално издание

1 Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си: 2 знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие. 3 Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа, 4 и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият; 5 но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа. 6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, 7 приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. 8 Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: 9 защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. 10 Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: 11 защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; 12 като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. 13 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. 14 Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците 15 и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. 16 И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде. 17 А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? 18 Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си. 19 Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата. 20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика; 21 и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; 22 те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи? 23 А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде, 24 прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 25 А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза. 26 И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. 27 И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; 28 защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. 29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си. 30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 31 Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“. 32 А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. 33 Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня. 34 Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. 35 Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици. 36 След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува. 38 Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене. 39 И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти. 40 И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене? 41 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна. 42 Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля. 43 А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали. 44 И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи. 45 След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници; 46 ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава. 47 И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни. 48 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна. 50 А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха. 51 И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото. 52 Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; 53 или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? 54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде? 55 Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 57 А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите. 58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края. 59 А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, 60 и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели 61 и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам. 62 И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе? 63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? 64 Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му! 66 Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт. 67 Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници 68 и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари? 69 А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца. 70 Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш. 71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея. 72 А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека. 73 Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава. 74 Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел. 75 И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.