Matthäus 25 | Библия, синодално издание

1 Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца; 2 пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни. 3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло; 4 а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си; 5 и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. 6 А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете. 7 Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си; 8 а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат. 9 Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, подобре идете у продавачите и си купете. 10 А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха. 11 После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни! 12 А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам. 13 И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий. 14 Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15 и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. 16 Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; 17 също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; 18 а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. 19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. 20 И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. 21 Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22 Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. 23 Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24 Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; 25 и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. 26 А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; 27 затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; 28 вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; 29 защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 30 а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 31 А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, 32 и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; 33 и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. 34 Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; 35 защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; 36 гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. 37 Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? 38 Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? 39 Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? 40 А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. 41 Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; 42 защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; 43 странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. 44 Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? 45 Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. 46 И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.