Matthäus 17 | Библия, синодално издание

1 И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; 2 и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. 3 И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него. 4 Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. 5 Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. 6 И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. 7 Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! 8 А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса. 9 И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите. 10 А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 11 Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; 12 но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. 13 Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя. 14 Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15 и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16 водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17 А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18 И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. 19 Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? 20 А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. 21 Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. 22 А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, 23 и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много. 24 А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма*? 25 Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите? 26 Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни; 27 но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като и разтвориш устата, ще намериш статир*; вземи го и дай им за Мене и за себе си.