Matthäus 14 | Библия, синодално издание

1 В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса 2 и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса. 3 Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, 4 понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш. 5 И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. 6 А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; 7 затова той с клетва и обеща да даде, каквото и да поиска. 8 А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9 И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да и я дадат. 10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. 11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. 12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса. 13 Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете. 14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им. 15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. 16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. 17 А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. 18 Той рече: донесете Ми ги тука. 19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа. 20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; 21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца. 22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. 23 И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. 24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. 25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. 26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. 27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. 29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; 30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! 31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? 32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. 33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! 34 И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска. 35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни. 36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.