Matthäus 13 | Библия, синодално издание

1 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето. 2 И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега. 3 И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее; 4 и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. 8 Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. 9 Който има уши да слуша, нека слуша! 10 И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш? 11 А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено; 12 защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; 13 затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; 14 и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; 15 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“. 16 Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват; 17 защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха. 18 Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча: 19 при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя. 20 А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 21 ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява. 22 А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно. 23 Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет. 24 Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; 25 и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; 26 а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. 27 И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? 28 А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? 29 Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото; 30 оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми. 31 Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, 32 което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му. 33 Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. 34 Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше, 35 за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира“. 36 Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата. 37 А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий; 38 нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия; 39 врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. 40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век: 41 ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; 43 тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша! 44 Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива. 45 Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери, 46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи. 47 Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби, 48 която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън. 49 Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби. 51 И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи! 52 А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо. 53 И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам. 54 А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? 55 Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда? 56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това? 57 И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. 58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.