Markus 9 | Библия, синодално издание

1 И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. 2 И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. 3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. 4 И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса. 5 Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. 6 Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени. 7 И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте! 8 И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. 9 А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите. 10 И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите? 11 И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 12 Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябвада пострада много и да бъде унижен. 13 Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха. 14 Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях. 15 Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го. 16 Той попита книжниците: за какво се препирате с тях? 17 Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: 18 дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. 19 Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! 20 И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. 21 И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; 22 и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. 23 Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. 24 И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. 25 А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! 26 И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. 27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. 28 И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? 29 Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. 30 Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. 31 Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне. 32 Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат. 33 Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? 34 Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. 35 И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 36 И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: 37 който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил. 38 Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. 39 А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. 40 Защото, който не е против вас, той е за вас. 41 И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си. 42 А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е подобре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. 43 И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, 44 дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 45 И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, 46 дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 47 И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, 48 дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 49 Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. 50 Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.