Markus 8 | Библия, синодално издание

1 В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече: 2 жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат. 3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч. 4 Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята? 5 И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем. 6 Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа. 7 Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях. 8 И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници. 9 А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. 10 И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски. 11 И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 12 А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род. 13 И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. 14 При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб. 15 А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. 16 И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. 17 А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? 18 Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? 19 Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. 20 А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. 21 И рече им: как не разбирате? 22 След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Года се докосне до него. 23 Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо? 24 Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета. 25 После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно. 26 И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това. 27 И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците? 28 Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя; други – за Илия, други пък за едного от пророците. 29 Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос. 30 И запрети им да говорят за Него, комуто и да било. 31 И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. 32 И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява. 33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо. 34 И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35 Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37 Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38 Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.