Markus 6 | Библия, синодално издание

1 Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха. 2 Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? 3 Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него. 4 А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си. 5 И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им. 6 И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше. 7 Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове. 8 И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса, 9 но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи. 10 И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11 И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град. 12 Те тръгнаха и проповядваха покаяние; 13 изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха. 14 Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него. 15 Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците. 16 А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите. 17 Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея. 18 Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена. 19 А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. 20 Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше. 21 И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски, 22 дъщерята Иродиадина влезе, игра и у годи на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам. 23 И закле и се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, – дори и половината си царство. 24 А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя. 25 И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 26 Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да и откаже. 27 И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му. 28 А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си. 29 Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха. 30 И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали. 31 Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога. 32 И отидоха с кораб в уединено място насаме. 33 Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него. 34 Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много. 35 И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно; 36 разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат. 37 Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? 38 А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. 39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40 И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. 41 Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички. 42 И ядоха всички, и се наситиха. 43 И дигнаха къшеи хляб и остатъциот рибите дванайсет пълни коша. 44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже. 45 И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46 И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. 47 Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. 48 И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. 49 Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51 И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си. 52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. 53 И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега. 54 Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха, 55 бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. 56 И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.