Markus 5 | Библия, синодално издание

Markus 5 | Библия, синодално издание
1 И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска. 2 И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; 3 той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; 4 защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; 5 и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; 6 а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони; 7 и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! 8 Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. 9 И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много. 10 И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна. 11 А там, край планината, пасеше голямо стадо свини. 12 И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях. 13 Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето. 14 А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило. 15 Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 16 Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините. 17 И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им. 18 И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него. 19 Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува. 20 И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха. 21 Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето. 22 И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му 23 и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху и ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива. 24 Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. 25 Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, 26 и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше и станало още по-зле, 27 като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му; 28 защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея. 29 И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта. 30 А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми? 31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 32 Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това. 33 Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. 34 А Той и рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си. 35 Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? 36 Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай. 37 И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов. 38 Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно. 39 И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи. 40 А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. 41 И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани! 42 Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много. 43 И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да и дадат да яде.