Markus 3 | Библия, синодално издание

1 И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка. 2 ИГо следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят. 3 А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред. 4 Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха. 5 И, като ги изгледа с гняв, нажален по-ради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата. 6 Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят. 7 А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея, 8 Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество. 9 И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат; 10 понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него. 11 И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий! 12 Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него. 13 После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. 14 И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, 15 и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове; 16 и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; 17 Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанергес, сиреч, синове на гръма; 18 Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит 19 и Иуда Искариотски, който Го и предаде. 20 И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат. 21 И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си. 22 А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз. 23 И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана? 24 Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя; 25 и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя; 26 и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му. 27 Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му. 28 Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; 29 но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане. 30 Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух. 31 И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат. 32 Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те. 33 Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми? 34 И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя; 35 защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.