Markus 14 | Библия, синодално издание

1 След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; 2 но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа. 3 И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му. 4 А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото? 5 Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея. 6 Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате. 8 Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение. 9 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши. 10 Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде. 11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време. 12 В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? 13 И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него. 14 И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе. 16 И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата. 17 Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте. 18 И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19 А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз? 20 А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото. 21 Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 22 И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. 23 И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. 24 И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива. 25 Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие. 26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 27 И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“. 28 Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. 29 А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не. 30 Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31 Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички. 32 Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. 33 И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува. 34 И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни. 35 И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно; 36 и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. 37 Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? 38 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна. 39 И пак като отиде, помоли се и каза същите думи. 40 А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят. 41 И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците. 42 Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава. 43 И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. 44 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. 45 И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! и Го целуна. 46 А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха. 47 А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48 Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. 49 Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията. 50 Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха. 51 Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. 52 Но той, като остави платнището, избяга гол от тях. 53 И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. 54 Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. 55 А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. 56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. 57 И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха: 58 чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. 59 Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. 60 Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61 Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62 Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. 63 Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? 64 Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт. 65 И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници. 66 Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника 67 и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца. 68 Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя. 69 Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях. 70 А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския. 71 И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. 72 Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.