Markus 11 | Библия, синодално издание

1 Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си 2 и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. 3 И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука. 4 Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. 5 И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? 6 А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха. 7 И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. 8 А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. 9 И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! 10 Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините! 11 И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте. 12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; 13 и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14 И рече и Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха товаучениците Му. 15 Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; 16 и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. 17 И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп. 18 Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. 19 А когато се стъмни, Той излезе вън от града. 20 Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен. 21 И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. 22 Иисус им отговори и рече: 23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24 Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25 И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26 Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви. 27 И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28 и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29 А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30 Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31 А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32 Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33 И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.