Lukas 7 | Библия, синодално издание

1 Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. 2 Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. 3 Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. 4 И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, 5 защото обича народа ни, и синагогата той ни построи. 6 Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7 затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. 8 Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 9 Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 10 Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял. 11 На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Найн; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. 12 А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. 13 Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: не плачи. 14 И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! 15 Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. 16 И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ. 17 Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност. 18 И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това. 19 Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 20 А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 21 А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение. 22 И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува; 23 и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене. 24 След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати. 26 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27 Този е, за когото е писано: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“. 28 Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него. 29 И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана; 30 а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си. 31 Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат? 32 Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 33 Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. 34 Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. 35 И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда. 36 Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. 37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; 38 и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро. 39 Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. 40 Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю! 41 Иисус рече: един заемодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет; 42 но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне? 43 Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди. 44 И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. 45 Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми. 46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми. 47 Затова казвам ти: прощават и се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича. 48 Ней пък рече: прощават ти се греховете. 49 И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава? 50 А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.