Lukas 2 | Библия, синодално издание

Lukas 2 | Библия, синодално издание
1 През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. 2 Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. 3 И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. 4 Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, 5 за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. 6 А когато бяха те там, дойде и време да роди; 7 и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. 8 В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. 9 И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. 10 И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; 11 защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; 12 и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. 13 И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: 14 слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! 15 Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. 16 И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. 17 А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. 18 И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. 19 А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. 20 И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. 21 Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата. 22 А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, 23 както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; 24 и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета. 25 Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. 26 Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. 27 И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, 28 той Го прегърна, благослови Бога и рече: 29 сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; 30 защото очите ми видяха Твоето спасение, 31 що си приготвил пред лицето на всички народи, – 32 светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. 33 А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. 34 И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – 35 и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца. 36 Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; 37 тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. 38 И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим. 39 И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. 40 А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него. 41 Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха. 42 И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника; 43 а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му. 44 Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; 45 и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха. 46 Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; 47 всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му. 48 И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим. 49 Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? 50 Но те не разбраха казаните от Него думи. 51 Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. 52 Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.