Lukas 13 | Библия, синодално издание

1 В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. 2 Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? 3 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. 4 Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим? 5 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. 6 И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери; 7 и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята? 8 Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор, 9 и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш. 10 В една от синагогите Той поучаваше в събота; 11 и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12 Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си! 13 И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. 14 При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. 15 Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? 16 А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? 17 И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него. 18 А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича? 19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му. 20 И пак рече: на какво да оприлича царството Божие? 21 Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. 22 И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим. 23 А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече: 24 подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат. 25 След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. – 26 тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше. 27 И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда. 28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън. 29 И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие. 30 И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. 31 В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие. 32 И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша; 33 но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим. 34 Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте! 35 Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!