Lukas 12 | Библия, синодално издание

1 Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други, Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. 2 Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; 3 затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите. 4 А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят; 5 но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте. 6 Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. 7 А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни. 8 И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели; 9 а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели. 10 И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости. 11 А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; 12 защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете. 13 Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството. 14 А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля? 15 При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си. 16 И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; 17 и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. 18 И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, 19 и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. 20 Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? 21 Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога. 22 И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете: 23 душата струва повече от храната, и тялото – от облеклото. 24 Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците! 25 Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът? 26 И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото? 27 Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. 28 И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци! 29 Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, 30 защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; 31 но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде. 32 Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. 33 Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда; 34 защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 35 Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени; 36 и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука. 37 Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи. 38 И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги. 39 Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 40 Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий. 41 Тогава Петър Му рече: Господи, за нас ли казваш тая притча, или за всички? 42 А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна? 43 Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй; 44 истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот. 45 Ако пък оня слуга каже в сърцето си: скоро няма да дойде господарят ми, и почне да бие слуги и слугини, да яде и да пие, и да се напива, – 46 господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, и ще го отдели и подложи на еднаква участ с неверните. 47 А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много; 48 който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква. 49 Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! 50 С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това! 51 Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а – раздяла; 52 защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима; 53 баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си. 54 Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива; 55 а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива. 56 Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате? 57 А защо и сами от себе си не съдите, що е право? 58 Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница; 59 казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.