Lukas 11 | Библия, синодално издание

1 И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си. 2 А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 3 насъщния ни хляб давай ни всеки ден; 4 и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. 5 И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба, 6 защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа; 7 а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, – 8 казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска. 9 И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; 10 защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори. 11 И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба? 12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия? 13 И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светии на ония, които Му искат? 14 Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше. 15 А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз. 16 А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 17 Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада; 18 ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете. 19 И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. 20 Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие. 21 Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност; 22 когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му. 23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява. 24 Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох; 25 и като дойде, намира я пометена и наредена; 26 тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. 27 А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28 А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят. 29 Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона; 30 защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род. 31 Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона. 32 Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона. 33 Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. 34 Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно; 35 и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина. 36 Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние. 37 И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата. 38 А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда. 39 Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство. 40 Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното? 41 Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто. 42 Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 43 Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата. 44 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят. 45 На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш. 46 Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите. 47 Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха, 48 с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници. 49 Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят, 50 за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира, 51 от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род. 52 Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. 53 И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща, 54 като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.