Lukas 1 | Библия, синодално издание

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, 2 както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, – 3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, 4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил. 5 В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името и – Елисавета. 6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. 7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. 8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, 9 по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, 10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, – 11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, 12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. 13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; 14 и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; 15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; 16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; 17 и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. 18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. 19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; 20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. 21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. 22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. 23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. 24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. 26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, 27 при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. 28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. 29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. 30 И рече и Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 31 и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; 33 и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. 34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 35 Ангелът и отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. 36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; 37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. 38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. 39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, 40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. 41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата и; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, 42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! 43 И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? 44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. 45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното и от Господа. 46 И рече Мариам: душата ми величае Господа, 47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, 48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; 49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; 50 и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; 51 Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; 52 свали силни от престоли и въздигна смирени; 53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; 54 взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – 55 както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека. 56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си. 57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. 58 И чуха съседите и роднините и, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. 59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. 61 И рекоха и: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. 63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха. 64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. 65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. 66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. 67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: 68 благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ 69 и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, 70 (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) – 71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; 72 за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, – 73 клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; 74 за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, 75 безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. 76 И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, 77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, 78 поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, 79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. 80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.