3.Mose 7 | Библия, синодално издание
1Този е законът за жертвата за вина: това е велика светиня.2Жертвата за вина трябва да се коли на онова място, дето се коли всесъжението, и с кръвта и да се ръси жертвеникът околовръст.3Приносителят трябва да представи всичката и тлъстина, опашката и тлъстината, която обвива вътрешностите,4и двата бъбрека и тлъстината по тях, която е по бедрата, и булото на черния дроб; нека отдели това заедно с бъбреците;5а свещеникът да изгори това на жертвеника в жертва Господу: това е жертва за вина.6Всяко мъжко от свещенически род може да я яде. Тя трябва да се яде на свето място: това е велика светиня.7Един е законът както за жертвата за грях, тъй и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който чрез нея извършва очистянето.8И когато свещеникът принася чия да е жертва за всесъжение, кожата от жертвата за всесъжението, която принася, принадлежи на свещеника.9И всеки хлебен принос, печен в пещ, и всеки такъв, приготвен в подница или в тава, принадлежи на свещеника, който я принася.10И всеки хлебен принос, смесен с елей, както и сух, принадлежи на всички синове Ааронови, по равен дял всекиму от тях.11Този е пък законът за мирната жертва, която се принася Господу:12ако някой я принася от благодарност, то заедно с благодарствената жертва, да принесе безквасни хлябове, месени с елей, и безквасни питки, намазани с елей, и пшенично брашно, напоено с елеи, хлябове, месени с елей.13При благодарствената мирна жертва, освен питки, нека принася като свой принос квасен хляб.14От всичкия си принос нека принесе едно кое и да е като възношение Господу: това да принадлежи на свещеника, който ръси с кръвта от мирната жертва.15Месото от благодарствената мирна жертва да се изяде в деня, когато се принася; от него да се не оставя до сутринта.16Ако ли някой принася жертва по оброк или от усърдие, то жертвата му се яде в деня, когато се принася; останалото от нея може да се яде и на другия ден.17А каквото от жертвеното месо остане до третия ден, да се изгори на огъня.18Ако пък ядат месото от мирната жертва на третия ден, тя не ще бъде благоприятна; на оногова, който я принесе, тя няма да се зачете за нищо: това е осквернение, и който яде от нея, ще вземе грях върху си.19Ако това месо се допре до нещо нечисто, да се не яде, а да се изгори на огън; чистото пък месо може да яде всеки чист.20Ако ли някой има върху си нечистота и яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.21И ако някой, след като се е допрял да нещо нечисто, до човешка нечистота, или до нечист добитък, или до някой нечист гад, яде от месото на Господнята мирна жертва, той да бъде изтребен из народа си.22И рече Господ на Моисея, думайки:23кажи на синовете Израилеви: не яжте никаква тлъстина нито от вол, нито от овца, нито от коза.24Тлъстина от умряло и тлъстина от разкъсано от звяр може за всякакво нещо да се употребява; а колкото за ядене, не я яжте;25защото, който яде тлъстина от добитък, принесен в жертва Господу, ще бъде изтребен из народа си.26И никаква птича и добича кръв не яжте във всичките си жилища;27а който яде каква и да е кръв, ще бъде изтребен из народа си.28Говори още Господ на Моисея, думайки:29кажи на синовете Израилеви: който представя Господу мирната си жертва, да принесе част от мирната жертва като принос Господу;30с ръцете си да я принесе в жертва Господу: тлъстината заедно с гърдите да принесе (и булото на черния дроб), като полюшва гърдите пред лицето Господне.31Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гърдите принадлежат на Аарона и на синовете му.32И дясната плешка от вашите мирни жертви, като възношение, давайте на свещеника.33Който от синовете Ааронови принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, нему и принадлежи като дял дясната плешка.34Защото Аз вземам от синовете Израилеви измежду мирните им жертви полюлените гърди и плешката на възношението и ги давам на свещеник Аарона и на синовете му за вечен дял от синовете Израилеви.35Ето дялът на Аарона и дялът на синовете му от жертвите Господни от деня, когато застанат пред Господа да свещенодействуват,36що Господ заповяда да им дават синовете Израилеви от деня на помазването им. Това е вечна наредба в поколенията им.37Това е законът за всесъжение, хлебен принос, жертва за грях, жертва за ви на, жертва за посвещение и за мирна жертва,38що Господ даде Моисею на Синай планина, когато заповяда на синовете Израилеви в Синайската пустиня да принасят Господу своите приноси.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.