Hiob 5 | Библия, синодално издание

1 Викай, ако има кой да ти отговаря. И към кого от светиите ще се обърнеш? 2 Тъй, гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца. 3 Видях, как глупец се укоренява, и веднага проклех дома му. 4 Децата му са далеч от щастие, тях ще бият при портите, и не ще има защитник. 5 Жетвата му ще изяде гладният, през трънето ще я извлече, и жадните ще погълнат имота му. 6 Тъй, не из праха излиза скръбта, и не из земята изниква злочестието; 7 ала човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре. 8 Но аз бих се обърнал към Бога и бих предал делото си Богу, 9 Който твори дела велики и неизследими, чудни, безброй, 10 дава дъжд на земята и праща вода на полетата; 11 унижените поставя на високо, и натъжените биват издигани за спасение. 12 Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото. 13 Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява: 14 денем те срещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем. 15 Той избавя сиромаха от меч, от устата им и от ръката на силния. 16 И за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си. 17 Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя, 18 защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват. 19 В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне. 20 Във време на глад ще те избави от смърт, и на война – от силата на меча. 21 От бича на езика ще се укриеш, и не ще се уплашиш от опустошение, кога дойде. 22 На опустошение и глад ще се посмееш и от зверове земни не ще се уплашиш, – 23 защото си в съюз с камъните полски, и полските зверове са в мир с тебе. 24 И ще узнаеш, че шатрата ти е в безопасност, ще си гледаш къщата и няма да съгрешиш. 25 И ще видиш, че семето ти е многобройно, и издънките ти – като трева на земята. 26 Ще влезеш в гроб, кога стигнеш до зрялост, както се склаждат на времето си житните снопове. 27 Ето, това сме изследвали: тъй си е то; чуй го и си го забележи.