Hiob 41 | Библия, синодално издание

1 Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед? 2 Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице? 3 Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое. 4 Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност. 5 Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти? 6 Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо – ужас, 7 яките му щитове – великолепие; те са скрепени като с твърд печат; 8 един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им; 9 един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят. 10 Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората; 11 от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри; 12 от ноздрите му излиза пара, като от възвряло гърне или котел. 13 Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза. 14 На врата му сила обитава, и пред него ужас тича. 15 Месестите части на тялото му са сплътени яко помежду си, не мърдат. 16 Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния воденичен камък. 17 Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас. 18 Който меч се допре о него, не удържа, не удържа ни копие, ни сулица, ни броня. 19 Желязото смята за слама, медта за гнило дърво. 20 Дъщерята на лъка не ще го подгони; камъните на прашката в плява се обръщат за него. 21 Боздуган за него е като сламка; над фученето на сулицата той се смее. 22 Под него има остри камъни, и той лежи върху острите камъни в калта. 23 Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас; 24 отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява. 25 На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен; 26 на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.