Hiob 4 | Библия, синодално издание

1 Иотговори Елифаз Теманец и рече: 2 ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори! 3 Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце, 4 твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене. 5 А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом. 6 Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища – твое упование? 7 Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани? 8 Както съм виждал, които са орали нечестие и сеели зло, него пожънват; 9 от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват. 10 Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват; 11 силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват. 12 И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея. 13 Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците, 14 мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости. 15 И дух премина над мене; космите ми настръхнаха. 16 Той застана, – но аз не разпознах образа му, – само облик беше пред очите ми; тихо веене, – и аз чувам глас: 17 човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец? 18 Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци: 19 толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец. 20 Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем. 21 Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.