Hiob 37 | Библия, синодално издание

1 И от това трепери сърцето ми и се е подигнало от мястото си. 2 Слушайте, слушайте гласа Му и гърма, който излиза из устата Му. 3 Под цялото небе се прописа гърмежът Му, и светкавицата Му – до краищата на земята. 4 След Него гърми глас; гърми Той с гласа на Своето величие и го не възпира, кога гласът Му бъде чут. 5 Чудно гърми Бог с гласа Си, върши велики дела, за нас непостижими. 6 Защото Той казва на снега: падай на земята; също ситният дъжд и едрият дъжд са в Негова власт. 7 Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят всички човеци делото Му. 8 Тогава звярът отива в убежище и си остава в леговището. 9 От юг иде буря, от север – студ. 10 От духването Божие става лед, и водната повърхност се свива. 11 Също с влага Той напълня черните облаци, и облаците сипят светлината Му, 12 и те тръгват според намеренията Му, за да изпълнят, което им заповядва, по лицето на обитаваната земя. 13 Той им заповядва да отидат или за наказание, или в благоволение, или за помилване. 14 Вслушай се в това, Иове; стой и разумявай чудните Божии дела. 15 Знаеш ли, как Бог разполага с тях и заповядва на светлината да блещи из Неговия облак? 16 Разумяваш ли равновесието на облаците, чудното дело на Най-Съвършения в знанието? 17 Как се стопля дрехата ти, когато Той успокоява земята от юг? 18 Ти ли с Него разпъна небесата, яки като изляно огледало? 19 Научи ни, какво да Му кажем. В тоя мрак ние не можем нищо да съобразим. 20 Ще Му бъде ли обадено, какво говоря аз? Казал ли е някой, че Нему се съобщава, каквото е говорено? 21 Сега се не вижда бляскава светлина в облаците, но ще полъхне вятър и ще ги разчисти. 22 Хубавото време дохожда от север, и около Бога е страшно великолепие. 23 Вседържител е! Ние Го не постигаме. Велик е по сила, по съд и по пълнота на правосъдието. Той никого не угнетява. 24 Поради това да благоговеят пред Него човеците, и да треперят пред Него всички мъдри по сърце!