Hiob 32 | Библия, синодално издание

1 Когато тия трима мъже престанаха да отговарят на Иова, защото той беше прав пред очите си, 2 разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога; 3 а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова. 4 Елиуй чакаше, докле Иов говореше, защото те по години бяха по-стари от него. 5 А когато Елиуй видя, че няма отговор в устата на тримата мъже, гневът му се разпали. 6 И отговори Елиуй, син Варахиилов, вузитец, и каза: аз съм млад по години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение. 7 Аз си казвах: нека дните говорят, и многолетието да поучава на мъдрост. 8 Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го вразумява, 9 Не само многодетните са мъдри, нито само старците разбират правда. 10 Затова казвам: изслушайте ме, ще ви кажа и аз моето мнение. 11 Ето, чаках вашите думи, вслушвах се в разсъжденията ви, докле намисляхте какво да кажете. 12 Внимателно ви гледах, и ето, никой от вас не изобличава Иова и не отговаря на думите му. 13 Недейте казва: ние намерихме мъдрост: Бог ще го опровергае, а не човек. 14 Ако той отправяше думите си към мене, аз щях да му отговарям не с вашите речи. 15 Уплашиха се, не отговарят вече; престанаха да говорят. 16 И както аз чаках, а те не говорят, спряха се и не отговарят вече, 17 тъй и аз ще отговоря от моя страна, ще кажа мнението си и аз. 18 Защото съм пълен с речи, и духът в мен ме дави. 19 Ето, утробата ми, като неотпушено вино: готова е да се пръсне като нови мехове. 20 Ще поговоря, и ще ми олекне; ще си отворя устата и ще отговоря. 21 Няма да гледам човека на лице и никого няма да лаская, 22 защото не умея да лаская: на часа моят Творец би ме убил.