Hiob 30 | Библия, синодално издание

1 А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си. 2 И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето. 3 Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла; 4 късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът. 5 Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци, 6 за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали. 7 Реват между храстите, врат се под тръните. 8 Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята! 9 Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им. 10 Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми. 11 Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми. 12 Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене. 13 А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник. 14 Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми. 15 Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак. 16 И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха. 17 Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие. 18 С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат. 19 Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел. 20 Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, – стоя, а Ти само ме гледаш. 21 Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене. 22 Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш. 23 Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи. 24 Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани? 25 Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните? 26 Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма. 27 Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха. 28 Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам. 29 Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици. 30 Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега. 31 И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми – глас плачевен.