Hiob 3 | Библия, синодално издание

1 След това отвори Иов уста и прокле деня си. 2 Па начена Иов и рече: 3 да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек! 4 Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина! 5 Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек! 6 Оная нощ, – тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците! 7 О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие! 8 Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана! 9 Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората, 10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми! 11 Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата? 12 Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди? 13 Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно 14 заедно с царе и съветници земни, които застрояваха пустини за себе си, 15 или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро; 16 или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина. 17 Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените. 18 Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника. 19 Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си. 20 Защо е дадено на злочестника светлина, и живот – на огорчените душевно, 21 които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане, 22 биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб? 23 За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил? 24 Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода, 25 защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя. 26 Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.