Hiob 29 | Библия, синодално издание

1 И продължи Иов възвишената си реч и каза: 2 о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше, 3 когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма; 4 както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми, 5 когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене, 6 когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло! 7 Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, – 8 младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха; 9 князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си; 10 гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им. 11 Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме, 12 защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак. 13 Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост. 14 Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез. 15 Аз бях очи на слепия и нозе на хромия; 16 за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех. 17 На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото. 18 И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много – като пясъка; 19 коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми; 20 славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми. 21 Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми. 22 След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях. 23 Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд. 24 Случваше се, усмихна им се, – те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха. 25 Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.