Hiob 28 | Библия, синодално издание

1 Тъй, среброто си има изходна жила, и златото – място, дето го плавят. 2 Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед. 3 Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка. 4 Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците. 5 Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън. 6 Камъните и са място за сапфир, и в нея златни зрънца. 7 Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало; 8 лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея. 9 На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини; 10 в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно; 11 възпира течението на реките и скритото изважда на видело. 12 Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума? 13 Не знае човек цената и, и тя не се намира по земята на живите. 14 Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене. 15 Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро; 16 тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир; 17 не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато. 18 А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини. 19 С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява. 20 Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума? 21 Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни. 22 Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея. 23 Бог знае пътя и, и Той познава мястото и. 24 Защото Той гледа докрайземя и вижда под цялото небе. 25 Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка, 26 когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния, 27 тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита 28 и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.