Hiob 2 | Библия, синодално издание

1 Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа. 2 И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих. 3 И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина. 4 Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има; 5 но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови? 6 И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази. 7 Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме. 8 И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града). 9 И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!* 10 Но той и рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си. 11 Чуха трима приятели на Иова за всички тия злочестини, които го бяха постигнали, и тръгнаха всеки от своето място: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец; събраха се, за да идат да скърбят с него заедно и да го утешават. 12 И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето. 13 И седяха с него на земята седем дена и седем нощи; и никой му дума не проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо.