Hiob 16 | Библия, синодално издание
1Отговори Иов и рече:2слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!3Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?4И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;5подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.6Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?7Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.8Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.9Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.10Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.11Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.12Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.13Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,14пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.15Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.16Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,17макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.18Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.19И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!20Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.21О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!22Защото краят на годините ми иде и аз заминавам на път невъзвратен.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.