Hiob 14 | Библия, синодално издание

1 Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги: 2 като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира. 3 И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе? 4 Кой ще се роди чист от нечист? Ни един. 5 Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине, 6 отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си. 7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат: 8 ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха, 9 но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено. 10 А човек умира и изтлява. Отива си и де е той? 11 Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва: 12 тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън. 13 О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене! 14 Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната. 15 Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце; 16 защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми; 17 в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми. 18 Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си; 19 водата излизва камъните; разливът и отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека. 20 Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш. 21 На почит ли са децата му – той не знае; унижени ли са – той не забелязва; 22 но плътта му на него боледува, и душата в него страда.